Какво се случва в с.Рогозина?

    Поради зачестилите питания, както от  регионални, така и от национални медии, относно сондажните дейности в землището на с.Рогозина, местната управа държи да се знае следното. В с. Рогозина се извършват проучвателни сондажи НЕ ЗА ШИСТОВ ГАЗ, а за обикновен такъв. Технологията, която се използва е конвенционална, като радиоактивните елементи, за които се вдига шум всъщност са изотопи, които се използват и при сондажитете за вода в България. Разликата е в това, че фирмата инвеститор „РУСГЕОКОМ” АД е наела унгарска фирма, която да анализира, чрез въпросните изотопи наличието на пророден газ в почвените слоеве. Анализите се извършват в Унгария, като от земята под сондата се взимат единствено проби. След среща на кмета на гр. Г. Тошево с ръководителя на обекта в с. Рогозина се установи, че към момента нито се добива газ, нито има някакъв риск за околната среда. Очаква се след около година да се разбере, дали в действителност там има газ, тъй като проучванията са още в начален етап. Общинската управа ще продължи да следи от близо случващото се в с.Рогозина и своевременно да уведомява своите граждани, с цел да не се внася паника.
    По-подробна информация за сондажите в с.Рогозина има на сайта на фирмата инвеститор, като се очаква в скоро време тя да излезе с официално прессъобщение, което да внесе яснота у гражданите загрижени за екологичното и енергийно бъдеще на страната ни.

     Вреден ли е добива на шистов газ?
    Шистовият газ не е по-различен от “нормалния” - съдържа основно метан и малки количества етан, бутан и изобутан. Разликата е, че тези въглеводороди не се намират в традиционните геоложки “капани”, а в глинести скали, наречени шисти. Шистът е широко разпространена скала в земната кора, която се формира от натрупването на тинести утайки в продължение на милиони години и съдържаща метан от органичните вещества в тинята.
    До скоро шистовият газ не можеше да се извлича,  но сега вече , чрез разработване на нови технологии за пробиване на хоризонтални сондажи, находищата са вече достъпни. Американци разработват технология, при която при хоризонтално сондиране в глинестите пластове и при специална обработка, се добива метан. Това става като в кладенеца се „разбива” скалата със силни водни струи (т. нар . “hydrofracking”). Геолозите смятат, че шистовият газ в Европа би могъл да задоволи пазара за 50 години напред.
    Но този сравнително нов метод за добив на шистов газ носи значителни рискове за околната среда. Той включва инжектиране на огромни количества вода, смесена с пясък и химикали при високо налягане, с цел да се разрушат скалните образувания и да се освободи газта.
Експлоатацията на шистовия газ изисква огромно влагане на ценни водни ресурси. За производството на газ в един кладенец се употребяват 19 милиона литра вода, от която около 40% изтича обратно в кладенеца. Още по-голям проблем идва от това, че за намаляване на корозията и с антибактериална цел в един кладенец се влагат 82 тона химикали от различно естество. Като добавим и ползваните химикали за самия технологичен процес, само от една сонда при добива на шистов газ, се получават милиони тонове отпадъчни води, които са примесени с високо корозивни соли, канцерогени и радиоактивни елементи. Това крие сериозен риск, както от дългосрочно замърсяване на подземните води, почви и въздух в районите, където ще се добива метана, така и за населението, което живее в близките до сондажа населени места. Прокарваните дълбоки проучвателни сондажи са потенциални замърсители на околната среда.
    Проучвания за добиването на шистов газ се предвиждат и на територията на нашата община. Ние смятаме, че това ще представлява голяма опасност за нашия регион, тъй като дори самото проучване се явява еднократна авария. Съществуват рискове при прокарване на дълбоките сондажи, да се замърси общия непрекъснат воден хоризонт, от който се черпи вода за питейни нужди за цялото Лудогорие и Добруджа. В момента текат търгове за изпълнители на проучвателни дейности в Североизточен регион в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Затова смятаме, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Министерството на околната среда и водите са длъжни да информират навременно и подробно обществеността в потенциалните проучвателни райони какъвто е и нашия.
    Надяваме се да запазим нашия регион екологично чист за бъдещите поколения. В тази връзка моля изразете вашето отношение в анкетата приложена към сайта.